Поезията е част от мен и начина ми на живот, отразен в стиховете ми, каза в интервю поетесата Павлина Стаменова. По повод 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, днес тя официално беше удостоена с наградата на Община Разград на името на възрожденеца и будител Никола Икономов. Призът се връчва за високите й постижения в областта на културата и изкуството, и за приноса й за популяризиране и обогатяване на културния живот на Разградския край.

„Радвам се за оказаната чест, това за мен е признание за труда ми“, каза поетесата. Думите й може да прозвучат клиширано, но за нея писането е начин на живот. „Животът ми е бил съпроводен с мъки и страдания, и всичко, което съм преживяла, съм споделила върху белия лист. Всяка дума, която съм писала е истина, няма литературни измислици“, сподели Стаменова, която е автор на пет стихосбирки - „Докосване“, „Целуна ме звезда“, „Ранена тишина“, „Звезден кръстопът“ и „Дневник на сърцето“. 

Поетесата още не може да проумее как едно от стихотворенията й става популярна песен. Стихотворението, написано на автобусно билетче, подобно на ученически „пищов“ тя изхърля в коша. Но съдбата си знае работата и връща билетчето при нея - вървейки веднъж, тя го забелязва по пътя, прибира го и решава, че произведението трябва да намери бял свят и го включва в книгата си „Целуна ме звезда“. По-късно Хайгашод Агасян композира по него песента „Молитва“. „Никога не съм си мислила, че това стихотворение ще се превърне в обичана песен, в изпълнение на Ваня Костова и „Фамилия Тоника“. По мои текстове са композирани още много естрадни песни, изпълнявани от популярни певци“, сподели авторката. Според нея обаче, колкото и странно да звучи, тя не е от тези, които се възгордяват. По думите й похвалите я притесняват, а и смята, че са рядко изказвани на точното място в днешния свят, пълен с добри родни поети. „Не смятам, че правя нещо по-различно от останалите поети и съм изключение“, допълни Стаменова.

Павлина Стаменова разкри, че има еднакво отношение към стиховете си, и е трудно да каже, че има нещо любимо, приема ги всичките като свои рожби.

Стаменова отбеляза, че поезията й е в класически стих. „Опитвала съм се да пиша и в свободен стих, но не ми се отдава. Харесват ми поети, които пишат в свободен стих, но свободен стих не означава слободия“, добави тя. Съветът й към младите творци, които тепърва започват да пишат поезия, е да пишат от сърце, да бъдат честни към смисъла, който придават на думите. „Посланието ми към всички е да живеят по собствената си мяра и да не робуват на модата“, допълни разградската поетеса.